Николай Ооржак

Николай Ооржак е потомствен тувински шаман роден през 1949 г. в Западна Тува (Централна Азия).

Завършил е Института по култура в Улан-Уде. Работи като директор на Народния театър в столицата на Тува. Участва в съвместни джазови концерти с водещи певци и музиканти, изнася научни доклади на Международни конференции и симпозиуми. Основната му дейност е чрез концерти да демонстрира гърленото пеене и да предаде знанията и опита си на желаещите.

През 1995 г. е поканен в състава на правителствена делегация на международния конгрес в чест на 60 годишнината на Далай Лама в Индия. Там получава благословията му и така започва неговия път на „пеещия шаман”, който съчетава гърленото пеене с шаманизма. Работи с проф. Монгуш Борахович Кенин-Лопсан (виден изследовател на шаманизма в света) и участва в шаманското общество (Дунгур), главната задача на което е духовно изцеление чрез съзнанието. Бил е председател на Централната Религиозна Организация на Шаманите в Тува.

През 1999 г. канал АRD в Германия пуска документален филм за неговата шаманска практика и гърлено пеене. През 2002 г. осъществява тримесечно турне в Канада и САЩ, по време на което се среща с Майкъл Хърнър – значим изследовател на шаманизма, осъществява концерти и курсове по гърлено пеене в Русия, Тайланд, Европа. Основател е на тувинския етносъстав Хуун Хуур Ту.

Лечебно Гърлено Пеене

Певецът си поема дълбъко въздух и след това започва да извлича странни бълбукащи, мъркащи и свистящи звуци. Непрекъснатостта и продължителността им зависят от умението да се управлява диафрагмата. Едновременно с тях следва дълбоко вдишване и продължение на тайнствените звуци под акомпанирането на двустранен топшулурм - етноинструмент с дълъг гриф, докато двата звука не се разделят съвършено неочаквано за слушателя. Гърленото пеене са изучава в редица научни институти по света. Правени са ендоскопски изследвания, ултразвукови тридименсионални наблюдения на носоглътката и спектрограми на звуците – до и под границата на чуваемостта на човешкото ухо. Това може би обяснява магията на въвеждането на изпълнителя в транс, като по този начин се постига въздействие чрез подсъзнанието, а оттам и лечебният ефект върху изпълняващия и слушащия такова пеене.

"За семейството е достатъчно да има 15 крави, за да се прехранва, а мъжете често отсъстват с дни от дома, на лов в гората, където насаме с природата могат спокойно да размишляват над съществени житейски въпроси. Така и аз, след като завърших училище, поисках да съм самостоятелен и няколко години се издържах като пастир", разказва той. Тогава се запознава с шамани от областта и започва да усъвършенства гърленото пеене, предадено по наследство от баща му и дядо му. Звукът се извлича от стомаха, носоглътката и небцето, като в Тува този вид пеене се смята за национална ценност. Уникалността му е в това, че от един човек солово се изпълняват едновременно две ноти, и то с различна мелодика и ритъм.

Тъй като Николай Ооржак има театрално образование, често участва в постановки в ролята на шаман. Тогава има усещането, че се раздвоява - едната половина е на сцената, а другата я наблюдава отстрани, а след това се чувства психически изтощен. Той се обръща за съвет към известния шаман Олег Тойдук, който му казва, че носи стар шамански дух и има излишна енергия, с която да помага на хората. Тогава Николай Ооржак научава от родителите си, че в рода му е имало жена - шаман.

Той започва дейността си на "пеещ шаман", като получава лично благословията на Далай Лама по време на 60 - годишния юбилей на водача на будистите. "След като изпълних поздравителна песен, получих личното му благословение с препоръка да задълбоча ролята на ритуалите и поученията на шамана в помощ на нуждаещите се", спомня си тувинецът.

Шаманизмът е един от най-древните методи за лечение в света. И до днес той е запазен като традиционна медицина в Монголия, Непал, Тибет, бившата съветска република Тува. Там хората не ходят на лекар като се разболеят, а при своя личен шаман. След определена подготовка шаманът започва да прави ритуал, чрез който влиза в биополето на страдащия и го хармонизира.

Похватите на лечение са различни, но всеки използва някои основни неща: гласа си, барабан, наречен бубен, и молитви, които научава от своя учител. Шаманството обикновено се предава по женска линия в рода и се практикува и от мъже, и от жени.

У нас преди дни по покана на Българската асоциация по трансперсонална психология и психотерапия гостува потомственият тувински шаман Николай Ооржак. Той е завършил Института по култура „Улан-Уде”, след което е работил като директор на Нардодния театър в Тува. Освен на международни симпозиуми, от години той ходи по концерти, на които демонстрира изкуството на гърленото (шаманско) пеене, което е с уникално звучене.

През 1995г. тувинският шаман е поканен на конгрес в чест на 60-годишнината на Далай Лама в Индия. Гуруто го насърчава да продължи да пътува по света като „пеещ шаман”. През 1999г. немският тв канал ARD пуска документален филм за неговата лечителска практика. А през 2002г. Ооржак осъществява тримесечно турне в САЩ и Канада, по време на което се среща със световно известния изследовател на шаманизма Майкъл Харнър.

„Започнах да се занимавам с шаманизъм по-късно , не от дете, каквато е традицията у нас”, разказва г-н Ооржак. „По-интересно ми беше да науча гърленото пеене, което е много сложно и се учи с години, а и не се отдава на всеки. Спецификата се състои в това да овладееш всички свои органи, да усетиш, че можеш да извличаш звука с всеки от тях. Звукотерапията сега се определя като модерен метод, а по нашите земи с песни и бубен лекуваме от хилядолетия”.

Над 100 души усетиха магическата сила на звука, на обертоновете и на инфразвуковите вълни от инструментите на изпълнителя, който демонстрира своето изкуство в читалище „Славянска беседа” в София. (След това Николай Ооржак посети Пловдив, Стара Загора, Варна и Русе.) Шаманското пеене способства за синхронизиране на процесите в човешкия организъм, при което се достига до самоизцеление. Това твърди и специалистът по трансперсонална психотерапия д-р Младен Господинов. А певецът Коцето-Калки, който е приятел с Ооржак, призна, че е научил от него някои шамански мотиви, които вкарва в песните си.

Гърлено пеене Николай Ооржак е изучавал повече от 20 години. Владее всички негови стилове: каргъйра, хоомей, съйгъйт, езенгилер и борбанадъйр. Какво е най-интересното в този вид изкуство? Това, че от едно гърло излизат два гласа: чува се един висок, нещо като цвърчене на птички, и един нисък, обертон, който идва от носоглътката и е като хриптене. Тези звуци от хилядолетия се използват за постигане на хармония между природата и човека. Присъщи са на тувинци, алтайци, монголи, башкири. Песента повдига настроението, дава ни възможност да се отпуснем и да се усетим леки, щастливи.

При тувинците гърленото пеене е обусловено от безграничната им любов към природата. Техният Бог е Вселената, затова и молитвите им са отправени към нея. Шаманите дълбоко тачат духовете на совите предци и на животните. Всеки от тях си има свое лично животно, на което се моли. „Вярата ни в безсмъртието на душата е хилядолетна”, разказва Ооржак. „Дълбоко вярваме, че всичко, заобикалящо ни, има дух и душа: звездите, луната, земята, небето, слънцето. Животните също. В своите молитви се свързваме с душите на покойните роднини и ги призоваваме за помощ”.

По време на ритуал шаманът често изпада в транс. В това е част от лечебния ефект на метода: на болния се въздейства чрез несъзнаваното. А песента на шамана води до звукова терапия. Такава е силата на мантрите, които се пеят от тибетските будисти. За много хора гърленото пеене на шаманите и мантрите водят до медитация и просветление. Може би затова днес е така модерна етно музиката, пресъздаваща спокойните звуци в природата и съдържаща елемнти от шаманизма и будизма.